Олимпийски игри в Париж, 8 август 2024 г.
|
Сърцето ми кипи с неизразима радост: в цвета на силата и гордата си младост, Семен на подиума днес байрака български издига и със слава родината на Крум и Тервел увенчава. О музо с двойна флейта, слез от заснежените върхари хеликонски, бъди, Евтерпа, с мен и на Милон кротонски наследника ми помогни достойно пред света чрез рими да възпея, и както някога словата на Орфея затрогваха и планини, и мене научи чрез песни да увличам и големец, и всеки нищ; о майчице на Рез, похвали да изричам дано днес ти ме вдъхновиш, защото тоз медал, постигнат във борбата е нужно да блести до края на земята, докато химнът ни се носи над Париж! Разлива слънцето лъчите си по-жарко над златните чела на църквите на Харков на този августовски ден; ликува днес градът, де преподава Дринов, защото негов син върви с венец маслинов за силата си награден; и София сега от радост е обляна: на своите плещи по-здрави от стомана Семен донесе двойна чест на две страни – през гръб противници грамадни той смело повали, за славата му жадни, о дивен, херкулесов жест! България безспир за теб снаряди лее, страна на златните жита, докато руска гмеж в селата ти вилнее и къса бентове кръвта, но ти, Украйна, в знак на свойта благодарност за проявената в тъгите солидарност, изпращаш ѝ Семен, детето ти мечта! А бяха тежки дни. Наследникът на Олга владееше без жал от Дунав чак до Волга и вдигна поглед към Преслав. Езическият княз със стъпка великанска, Българийо, към теб, о земьо християнска, вървеше: страшен, вироглав. Но ето, впечатлен от столицата наша, от нашите лозя, поля с богата паша, де пъплят овни милион, гнева си Светослав немедлено забрави и стиснаха за мир ръцете свои здрави с потомъка на Симеон. Така от Тракия и Мизия на север победно кръстът път пое и Киев покори самин, без меча гневен, без огън, люти боеве; от нашите деди Украйна букви има; в историята ѝ, от наш’та неделима, написани са с тях безсмъртни редове. О Музо, понеси над бляскавата Сена таз песен от Семен и тебе вдъхновена; да екне над Трокадерò! Сред радостната глъч на този град огромен тя нека се вплете подобно шепот скромен, дошъл от моето перо. Аз зная, че Париж, за новост неуморен, е винаги готов и винаги отворен за хубавия ни език; по улиците му и Лилиев вървеше. Народите са там еднакви. Свят стремеж е да стъпиш на върха за миг! Семене, издигни тържествено пестници: постигнатото е добре. Не слушай нито тук завистните езици, ни иззад Черното море! България кичи с медали oлимпийски, завинаги презрял отровите им змийски и нека с хулите хулителят умре! |
Съчини Тодор Червенков.